Заболяване

Всеки ден се събуждаме. Но някак нямаме правилната нагласа за деня, който ни предстои. Събуждаме се все по-изморени, недоспали и криви. Та нима хората около нас не заслужават да се радват на нашата обич, това да ги подкрепиш в техните достижения или любими занимания, да ги уважиш на техен празник или просто да бъдеш до тях при възникнал проблем. Не знам. Често не се замисляме над факта, че дните си минават и дори не сме усетили това, не сме ги изживели пълноценно.
Защо например не започнете да си водите дневник. И нека там да пише най-хубавите моменти или най-лошите моменти от деня, къде сте сбъркали и как можете да поправите грешката, вашите размишления, цели. В това забързано ежедневие много често дори не захващаме книга, пък камо ли да тръгнем да пишем дневник. Но ето аз правя нещо подобно, като пиша за ипотпал. Свързвам ипотпал с моите преживявания, моите мисли. Понякога пишейки, осъзнавам някои неща - че сме за кратко тук и че просто трябва да се стремим към пълно щастие, а не да го заобикаляме. Щастието е, когато имаш човек, който да те обича - родител, приятел, любим, както и ти да обичаш. Но не да обичаш на думи, а да обичаш на дело - да покажеш действително на човека до теб, че той е значим в твоите очи и че няма значение какво е постигнал, на какъв етап от живота си е той или какво другите мислят за него, след като ти самият му оказваш пълна подкрепа и безусловна любов.
Днес звъннах на един мой близък приятел и той ми сподели, че е болен, но не просто е настинал, но е нещо доста сериозно. Дори не можах да му кажа думи на подкрепа, нищо не можах да му кажа. Та какво значение има ипотпал или някакви глупави състезания, ако светът се срива и то не е защото има ядрена заплаха или глобално замърсяване, а защото сме самотни точно когато ни боли, тъй като в повечето случаи човек гледа предимно себе си и не го интересува какво се случва с другите. В един миг неговият свят рухва. Бих искала да знам как да помогна, но само Бог знае това.